Първите занимания по плуване датират от 1 август 1879 г. в Русе. Тогава е създаден Българският военоморски флот и сред първите ученици са предимно войници и деца. Постепенно интересът към плуването се разпростира до Лом, Варна, Бургас и София. След няколко години отново в Русе е дадено началото на първите организирани занятия по плуване в местното гимназиално дружество. През 1900 г. в Софийската минерална баня е построен плувен басейн с размери 16 на 7,5 м, а 4 години по-късно Петър Белев издава първото ръководство, наречено „Плаването”. Първият международен успех е през 1912 г. На Соколския събор русенецът Никола Дреновски става първи на 100 и 1500 м свободен стил. През 1914 г. е преплуването от нос Галата до Варна, което се смята за най-съществения успех до този момент. Правят го инженерите Бърнев, Кърджиев и д-р Дерменджиев. На 1 юли 1920 г. е учреден Българския народен морски сговор (БНМС), който дава тласък на развитието на плуването. В по-големите градове край морето, реките и езерата се организират състезания, които стават масови. Треньори и съдии обаче няма, а резултатите се измерват „на око”. Това е и причината оттогава да не са регистрирани рекорди. Години по-късно БНМС започва да прави курсове за учители по плуване, прави опити и да издаде Правилник за спортните състезания (1927-1929 г.). През 1928 г. в Пловдив е построен първият открит басейн с гръмкото наименование „Първата българска лятна баня и училище за плуване”. През 1931 г. първият открит 50-метров басейн вече е факт. Построява го Димитър Пехливанов, деятел на плуването и собственик на развъдник за риба край София. Уникалното съоръжение на „Дианабад”, което е с олимпийски размери, отваря врати на 19 юли. Комплексът разполага и с кула за скокове във вода, чиито площадки са от  1,3, 5 и 10 метра. Първото официално международно състезание в басейн е регистрирано на 28 септември 1931 г. именно на „Дианабад”. То се смята и за първата балканиада, в която участие взимат съставите на България и Гърция. Оттогава започва и официалното записване на резултати и рекорди. Тази дата се смята и за рожденна на българското спортно плуване. Близо 1000 души присъстват на първото състезание на „Дианабад”. Гърция участва с 9 състезатели, а България с 18. Най-добре от нашите се представя Кирил Блажев – трети на 100 м свободен стил (1:19,4 мин). През 1933 г. България е приета за член на  Международната федерация по плуване за аматьори (ФИНА). Дълго време обаче българското плуване е ръководено от две организации. Освен БНМС и от Българската национална спортна федерация (БНСФ), която е основана на 16 декември 1923 г.